Обич ли? Какво е това?

Пак мълчим...и двамата сме гузни...Ти, защото ме предаде, аз, защото ти простих...Пак мълчим...и за какво? И на мен ми е тежко, и на теб...Ти виждаш ли смисъл? Аз вече не. А се борих...Много се борих. Бях впила ръце в теб, сякаш си последното нещо на

Пак мълчим...и двамата сме гузни...Ти, защото ме предаде, аз, защото ти простих...Пак мълчим...и за какво? И на мен ми е тежко, и на теб...Ти виждаш ли смисъл? Аз вече не. А се борих...Много се борих. Бях впила ръце в теб, сякаш си последното нещо на този свят и не искам да те изгубя. И беше така. Само че ти се превърна във вода и изтече между пръстите ми. А толкова те обичам, че чак ме боли. Бях готова дори да те деля с нея. Но тя е по-силна. Как успя да се вмъкне в между нас и да разруши малкия свят, който бях изградила за нас...Той е само за двама. Сега рухна. Рухна моя свят...В него нямаше място за измама. А ти ме измами. И аз ти простих. Сгреших. Не трябваше. Трябваше да те пусна да отидеш при нея. Само че...толкова те обичам, че тази мисъл е непоносима дори. Да те пусна да отидеш! И за това реших да те деля. Реших да се радвам на това, което остава за мен, след като си бил с нея. Каква глупачка съм, нали? Няма среда в любовта...А аз исках да измисля. И сега ме боли. Но ме боли още повече, защото и теб те боли. А теб защо те боли? Защото си егоист. Защото нито за миг не помисли за мен...и за нея. Нека те боли тогава, дори и моето сърце да се къса от болка. Сега те виждам какъв си. Егоист, измамник, мръсник. Но и такъв, пак те обичам! Автор: Александър Ненов